Национална Априловска гимназия

В началото на ХVIII век започва развитието на българските възрожденски процеси, част от които е борбата за национална просвета. В тези трудни векове, един от българските духовни центрове е малкият планински град Габрово, разположен в полите на Стара планина. Той се превръща в люлка на българското светско образование.

Тук на 2 януари 1835 г. е открито Първото българско светско училище по метода Бел-Ланкастер с дарения на родолюбивите габровци Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и др. За нуждите на училището се създават първите учебници, помагала и пособия, които се възприемат като еталон от по-късно възникналите български училища.

От 1872 г. Габровското училище прераства в Първата пълна гимназия в поробените български земи.

От 1889 г. тя приема името на своя благодетел Васил Априлов и се нарича Априловска гимназия.

Нов етап в развитието на гимназията започва от 1988 г., когато на 25 януари Министерството на културата, науката и образованието утвърждава нов Статут на гимназията, С него тя се превръща в средно училище с хуманитарен профил, с курс на обучение от 8 до 12 клас, с национален прием на ученици, без ограничения в социално отношение.

Интересът към гимназията не намалява и днес. Учениците от Националната Априловска гимназия имат безспорни успехи и традиционни призови места при участието си на много национални конкурси и състезания: исторически конкурс “Родолюбие” и литературните конкурси “Букварът на новото време”, “Език свещен на моите деди”, организирани от Международната фондация “Св.Св.Кирил и Методий” и др.