Община Габрово попада в територията на Северен централен район. Площта й е 555.57 кв. км, а на територията и са разположени 134 населени места. Към 2019 г. населението на общината наброява 62 763 души.

На север граничи с Дряново, на изток с Трявна, на юг с Казанлък, а на запад – със Севлиево. Разстоянието от Габрово до София, Варна и Пловдив, където се намират три от международните летища в България е съответно – 205 км./ 270 км./ 140 км. Градът е разположен по поречието на река Янтра, в северното подножие на Шипченския дял на Стара планина. В непосредствена се намира местността „Узана“, където е разположен географският център на България. През Габрово минава една от най-важните пътни връзки, пресичащи България в направление север – юг, която представлява част от Паневропейски транспортен коридор IX.

Релефът на Община Габрово е полупланински. Най-ниската надморска височина е 150 м. по поречието на р. Лопушница, а най-високата 1495 м. в местността “Антово падало”, където се намират изворите на р. Янтра. Габрово е типичен планински град, изграден върху терасите и поречията на три реки. Градът е един от най-дългите в България със своите 25 км.

Климатът в района е умерено-континентален. Община Габрово попада в Предбалканския припланински и нископланински климатичен район, отличаващ се със студена зима и сравнително топло лято. Валежите са с подчертано континентален характер.

Специфичните климатични условия в града се определят от няколко фактора – разположението му на север от Стара планина и непосредственото влияние на издигащите се от юг склонове. Това въздействие е най-силно проявено върху режима на валежите, температурите и вятъра, и до голяма степен върху облачността и останалите метеорологични елементи. Не на последно място съществена роля при формирането на микроклиматичните особености играе и руслото на р. Янтра.

Разположен по северните склонове на Средна Стара планина и централния Предбалкан, регионът на град Габрово се отличава с красива природа и благоприятен климат. Есента ще Ви омагьоса с палитрите, обагрили склоновете на планината, а пролетта ще Ви омае с аромати и звуци.

Дървесните видове на територията на Община Габрово са предимно бук, габър и дъб. По поляните се срещат много шипкови и къпинови храсти. През дъждовните летни дни в габровските гори могат да се намерят повечето разпространени видове гъби (манатарка, пачи крак, сърнела, булка, млечка, праханка, печурка и др.). Из многобройните реки, протичащи на територията на града, има мряна и кефал.

Няма друг град в България, за чиито жители да се разказват толкова много смешни истории, както за жителите на Габрово. Няма друг град в България, който да е превърнал анекдотите за собствените си жители в доходоносно занимание, защото славата носи пари.

В предговора  към сборника „Габровски шеги” писателят-сатирик Радой Ралин – почетен гражданин на Габрово – изтъква:

„…габровските шеги и хитроумия са в състояние да разсмеят цялото човечество. Изобщо, смехът си остава най-стабилната валута през вековете. Не тръгвай без нея на път!”

Габрово е селище с уникална история. Началото й е от превръщането на Търновград в столица на Втората българска държава през 12 век и последвалото от това значение на пътя през Шипченския проход. Създава се село от свободни и умели във военното дело хора, които поемат охраната на пътя.Те имали привилегията да плащат по-малко данъци, да запазват собствеността върху земите си и произведеното от тях. Местното население устроило живота си като неразделна част от българската държава, изградило църква, манастирска обител и свързало съществуването си с преминаването на мощите на света Петка, култа към която се запазва и до днес. Завоюването на държавата от османските турци не променило коренно поминъка им и почти не се отразило върху принадлежността им към православието, бита и нравите им. Те продължили да охраняват прохода, заради което принадлежали към военизираните отряди на дервентжиите, както се наричали вече пазителите на пътя. Задачата им била да охраняват преминаващите кервани и държавни служители , за което носели колективна отговорност. За кратко време били причислени към земите на висш военен, но по-късно станали част от хората на великия везир. Представител на „царската“ власт бил агата на хаса, а българинът, водач на военната дружина, и местният свещеник – на „гражданската“. За привилегиите да носят оръжие, да плащат половината от данъците, да не хранят големи военни части, те получавали султанско решение, което се потвърждавало от всеки нов султан. Броят им нараствал с годините, от 96 семейства през 1478 година на 500 през 1545 г. и достигнал около 3000 жители в края на 17 век.

Историческите извори ги описват с различни физически данни, но сред тях преобладавали младите със среден ръст, кестеняви коси, бради и мустаци и бръснати глави. Имали самочувствието на независими хора, което описал един от най-известните турски пътешественици Евлия Челеби през 1662 година, когато трябвало да се защитава от нападналата го военна дружина, въоръжена с пушки и секири, носеща барабан и знаме с християнски кръст. Габровци оформили четирите основни стълба на българската национална държава – българската община, движението за независима църква, новобългарското училище и движението за признаване на българите, като отделен народ в Османската империя. Думата на габровските кметове (чорбаджии) тежала пред търновския войвода и дори в Цариград пред Великата порта. Габровец организирал изграждането на първия български православен храм в Цариград и издаването на султански ферман за отделянето на българския народ от общността, наречена „румели милет“ (ромейски народ), представлявана от гръцката Вселенска патриаршия. Със събраните средства от габровци, по идея на Васил Априлов в селището се отворило първото новобългарско светско училище, което се превърнало в модел за образование по българските земи.

В годините на освободителната за българите Руско-турска война 1877-1878 г., Габрово бил един от десетината български градове с най-голям принос за победния край, особено по време на епичните Шипченски боеве през август, 1877 г. Местните хора попълнили опълченските дружини, организирали охранителни чети, дали работници за прокарване на пътища и строеж на военни съоръжения, разузнавали и водели военните колони по пътя на руските войски на юг от Стара планина, приели в домовете си хиляди бежанци, организирали болници, приюти за деца и старци, а в края на битките и лагер за пленените турски войници.

В новосъздадената държава габровската интелигенция станала основа на държавната администрация, за която дала народни представители, първия министър-председател, министър на образованието и на вътрешните работи. Тяхната сила била в създаването на българската индустрия с фабриките на Иван Калпазанов и неговите наследници, Иван х. Беров, въвел електричеството в производствената си дейност и още много други нововъведения, заради което бил наречен „японеца на Балканите“. Тук развил своя предприемачески талант Пенчо Семов, определен от съвременниците си като „българския Рокфелер“. Заради цялата си индустриална мощ и концентрация на промишлеността, англичани нарекли града „българския Манчестър“. Национална гордост са участниците в Съединението, обявяването на независимостта на България и войните за освобождение на българските земи в Одринска Тракия и Македония. От Габрово са 10 министри, 11 генерали и 25 крупни индустриалци, писатели, поети и учени. Наследеното от годините преди 1944 г. става основа на един индустриален град, известен със своята тъкачна, трикотажна, кожарска, телферна индустрии, институти за техническо развитие. С промените от 1989 година промишлените гиганти се заменят от по-малки роботизирани фирми, изнасящи продукция по цял свят.

В началото беше… Олелийнята

Няма писмени доказателства и публикации кога точно се е провел първият масов габровски карнавал, но и няма габровец, който да не знае, че всичко започва още през 19-ти век, с едно шумно, весело шествие на маскирани хора, известно ни като Олелийня.  Точно в събота срещу Сирни Заговезни, габровци си устройвали най-големия за годината традиционен събор, на който се отърсвали от ежедневните грижи, за да погледнат на света с нови очи. Съвсем философски те усещали преходността на нещата, разрушавали всекидневния ред, отключвали царството на непредвиденото и изненадващото. На празника властвало смешното и забавното, а светът се обръщал наопаки.

В този ден продавачите обличали пъстри дрехи, маскирали се и със задоволство продавали всякакви изкушения за крехката човешка душица – повече от десет вида халва, пейнир-шикер, габровски бял пивоквас, краваи, вино и ракия, калъпи с бито домашно масло, украсено с дървена лъжица, а за децата – захарни петлета, цариградско на клечка, шоколади и бонбони, евтини дрънкулки за млади и стари невести и ергени, а за момите – пъстри чехли и лъскави коланчета.

В по-спокойните часове на Падало, на широката поляна извън града, излизала на тиферич градската духова музика. Вихрели се хора и ръченици. Латерни пеели стари шлагери. Предлагали се песнопойки. Под разноцветен чадър, маскирани или на кокили народни певци извивали глас къде в тежки, къде във весели песни. Нарочно за габровската Олелийня пристигали с плетени куфари артисти-смешници от цялата страна, а цигани разигравали мечки и маймуни. Кукери от Тракия прогонвали злите сили на зимата и на неплодородната година и с танците си правили заклинания за тържество на благополучието и доброто.

Олелийнята  продължавала до късна доба. По мръкнало се виждали вече първите маскирани, които се движели на групи и разсмивали по портите домакините…Задавала се карнавалната неделя!!!

Пъстро, многоцветно, изобилстващо от добро настроение, шествието започвало в неделния следобед и продължавало до мрак. И с пречистващата сила на маските, подобно силата на прошката,  злото бивало забравяно!

…”И като тръгнала Олелийнята от 19-ти век, през 20-ти, та чак до 21-ви. Ни капитализъм, ни социализъм, ни демократични промени я стреснали. Дали Олелийнята се вдигала по Заговезни, дали я  „връзвали” към майския Фестивал на хумора – тя била очаквана от всички. Карнавалният празник имал различни лица – ту се нижел като шествие, ту го качвали на подиуми и естради, ту го разполагали по площадите. Различни лица придобивал празника и според това кой го организирал – отначало бил спонтанен, народен, после фабрикантските слоеве му придали лустро, после партията се грижела за него, после общината, ту имал режисьор, ту нямал…Само два пъти габровци минали без своето пето годишно време – през Втората световна война и в първите години на Промяната /1990 – 1998/. През 1998 година, когато Европейската комисия дала едни пари на габровската управа, за да ги употреби за най-важното в онази страшна финансова криза, тя, управата, в сдружение с културните институти и училищата решила, че като са недостатъчни за хляба народен, то да ги даде за организиране на зрелище. Така се родил Евроден ‘98 и след осемгодишно прекъсване Карнавалът отново се върнал!” – Татяна Цанкова

Защо именно в Габрово се зараждат карнавалите? Вероятно заради неповторимия габровски хумор, пестеливостта, пресметливостта, самокритичността, творчеството на габровеца и вечното му желание за увеселения, така познати ни и днес!

/В материала са използвани откъси от книгата „Карнавалите в Габрово” на Мирела Костадинова/