BG | EN | DE | RO

Разходка по габровските мостове

Габрово не е просто град на река Янтра – той е град, в който реката свързва не само брегове, но и съдби, времена и усмивки. За разлика от много други места, тук мостовете не са просто съоръжения – те са герои в истории, които се предават през поколенията. Каним ви на разходка из най-емблематичните мостове на Габрово, където ще чуете ехото на легенди и ще усетите пулса на града!

Започнете разходката си от сърцето на Габрово – мостът „Игото“, често наричан „Рачо Ковача“. На това място се е намирал най-старият каменен мост в Габрово – Конашкият мост, построен още преди края на XVIII в. при скалите Грамадата., той е преживял пожари, наводнения и взривове… и пак е устоял!Легендите разказват, че във водовъртежа до него живее воден дух, който не е разрешавал да се строи мост и начинанието неколкократно е изоставяно, докато мома и момък не стават курбан. Той е важна част от съвременния живот с ежегодното хвърляне на кръста на Йордановден и кръщаването на водата в Габрово.

Изграждането на новия мост „Игото“ започва през 1935 г. и е наложено от необходимостта да се замени неудобния за съвременния транспорт стар мост.

По средата на реката ще видите паметника на Рачо Ковача, основателят на Габрово – една от най-фотографираните и обичани странности в града. Местните го окичват с венци, червен пояс и калпак на празници, защото и той трябва „да разбере, че е празник“.

Паметникът на основателя е част от скулптурна композиция, украсяваща от три страни моста. Скулптурните фигури „България в окови“ (женска фигура), „Веригата е разкъсана“ (мъжка фигура) и „Непобедимият български дух“ (фигура на лъв) от моста „Игото“ са създадени от проф. Любомир Далчев, брат на известния българск поет Атанас Далчев.

Още за историята на Конашкия мост може да прочетете в статията на Иван Постомпиров – гл. уредник в РИМ – Габрово

Построен е точно на вливането на р. Синкевица в р. Янтра. Високо на колоните му от бял врачански камък стоят на пост четири лъва, държащи щитове с по един от символите на града – знакът на водата със задвижваното от нея водно колело, наковалнята на Рачо Ковача и книгата, указваща Габрово като люлка на българското образование. Заради колоните с лъвовете е получил името „Мостът с лъвовете”.

На метър един от друг се издигат два моста над р. Янтра – старият и новият Баев мост, наричан още „двойният мост“. Баев мост е един от малкото запазени възрожденски архитектурни паметници в Габрово. Названието му произхожда от личното име на собственика на съществувала в миналото воденица – Байо Дерменджията. Интересна е и историята за построяването на стария мост с пари, дарени от самия султан Абдул Меджид през 1846 г. Той разрешава и финансира построяването на един каменен мост в селището, за което напомня и днес мраморният надпис в средата на южния парапет на моста.

През 1962-1963 г. успоредно на стария Баев мост е изграден нов. Изработени са проекти за четири скулптурни композиции на тема Възраждане. През 1968 г. три от тях са поставени на моста – това са фигурите „Априлци“ ( участници в Априлското въстание), „Раненият въстаник“ и „Учебното дело в Габрово“.

Днес пешеходците се наслаждават на автентичната красота на моста, докато колите преминават по новия. Така двата моста не само свързват, но и съжителстват в хармония между минало и настояще.

Ако продължете на север ще стигнете до Шиваровия мост, който води към Балкана. Той носи името на съществувалата някога кръчма на опълченеца Димитър Шиваров, но е свързан и с героичната фигура на Капитан дядо Никола, вдигнал байрака срещу османската власт точно до този мост.

На 1 август, всяка година, тук се е правело тържество в негова памет, а всяка домакиня е готвила „капитан чушник“ – постни пълнени чушки, които са се превърнали в символично ястие на деня.

Старият Шиваров мост вече не съществува. На негово място е построен нов през 1967 г. Поради близостта си със стадион „Христо Ботев“ архитектурно е оформен като мост на спортовете чрез скулптурите на проф. Илия Илиев, Димитър Димитров и Борис Гондов.

Третия мост над р. Синкевица, който заслужава да се спомене, е Боровскияили „Мостът на изкуствата“. Открай време той е съединявал махала Боровото с центъра на Габрово. На това място в миналото са били гробищата при чумната епидемия и лагери за болни. Там са погребани и няколко руски офицери и войници по време на Освободителната война, направен е скромен паметник на Никола Войновски – знаменосец на четата на Христо Ботев и монументален паметник на Чардафон Велики.

Впоследствие, когато е изграден новият мост, го кръщават „Мост на изкуствата“ поради близостта му с Дома на културата и Летния театър. Скулпторът Величко Минеков изработва четирите фигури от бял камък – Музата на музиката, Актьор с маска в ръка (Театър), две танцуващи девойки (Ръченица) и Плодородието.

Разходката ще ви отведе до мост, който разказва истории чрез скулптурните композиции “Текстилци”, “Кожари”, “Грънчари” и “Строители” – това са занаятите, изградили старо Габрово. Разположен е над р. Синкевица, а не на р. Янтра и в по-стария си вид е представлявал: „дървен мост върху набити дебели диреци“.

„Мостът на занаятите“ в настоящия си вид е построен е през 1963 г. и се намира до Драматичния театър. Той е прекрасно място за снимки и размисъл за трудолюбието на хората от този край.

Най-новото попълнение към прочутите габровски мостове беше завършено през 2018 г. и шеговито наречено от габровци – Къдравият мост, заради специфичната си форма. Мостът е пешеходен и се намира между мост „Игото“ и моста на хумора. Свързва двете крайречни зони, които предлагат места за отдих и площадки за спорт на открито. Модерният му облик се затвърждава и с декоративното LED осветление, което вечер впечатлява гостите и жителите на града.

До прочутия музей на хумора и сатирата се намира Мостът на хумора, познат на по-старите габровци като Падалския мост. За построяването му, разрешение дава пак султан Абдул Меджид, но габровци го строят със свои средства.

След голямото наводнение през 90-те години старият мост е пострадал, което довело до изграждането на нов. Той днес продължава традицията – да посреща всеки с усмивка, особено през май, когато градът празнува с карнавал, смешки и забава.