Пътеката се намира само на 3 км североизточно от Габрово и е лесна за достъп. Маршрутът е кръгов, с леко изкачване и минава през прохладна смесена гора, достигайки до укрепеното селище във най-високата си точка. Има погледна площадка, откъдето се открива панорамна гледка към голяма част от Балкана, поречието на река Янтра и град Габрово. При ясно време се виждат отвесните скали на Витата стена и връх Ботев.

Крепостта „Градище“ е датирана от археолозите като късноантична и ранносредновековна (IV-VI век). Габровци наричат крепостта „Пазителката на прохода“, тъй като е издигната по време на Римската империя, за да охранява главния път през Шипченския проход и да спира варварските нашествия. Представлява типично за времето си укрепено селище. При археологически проучвания са разкрити крепостна стена с дължина около 4 км, гъсто застроени жилищни сгради, помещения на гарнизона, охраняващ крепостта, главен вход и три охранителни кули. В най-високата част на крепостта се намира главния храм с помещение за кръщене, т.нар. баптистерий. Откритите при археологическите разкопки предмети от бита на хората – стари монети, накити, красиви украшения, съдове за хранене и др., се съхраняват в Регионален исторически музей – Габрово.

Пътеката с дължина 3 км свързва местността Люляците с китното габровско село Дебел дял. Маршрутът преминава през разнообразна природа и релеф – поляни с билки, прохладна гора, скални отвеси, обкичени с люлякови храсти и благоуханен здравец. Преминаването през скалното плато става с помощта на каменни стълби и парапет. На няколко места по екопътеката се откриват красиви пейзажи към местност Витата стена и град Габрово и региона.

Екопътеката от с. Източник до с. Боженци следва стар Римски път, който съществува от началото на ІV в. и е възстановен през последните десетилетия. Маршрутът е с дължина около 3,5 км в едната посока и минава през равна гориста местност. Пътеката е предпочитан вариант за по-приятно достигане до китното селище Боженци, известно още като музей на архитектурно-исторически резерват „Боженци“, както от пешеходни туристи, така и от велолюбители.

Иваниловски водопад се намира на около 9 км от Габрово, в землището на малките селца (махали) Солари и Иванили. Височината на водопада е около 10 метра и образува много красива водна каскада, като под него се образува красиво и дълбоко около 5 метра езерце във формата на сърце. Скалата на водопада е обрасла в мек мъх, който прилича на естествен зелен килим. Водопадът се намира на рекичка, която на места образува големи каменни острови, а след около 300 метра се влива в река Янтра. Разходката до водопада е лека и приятна по черен път, а непосредствено до водопада се стига по пътечка. Нагоре и надолу по реката също има красиви малки водни каскади.

След като се навлезе в село Солари по главния път, точно преди остър сенчест завой с мост над дерето има отбивка вдясно с указателни табелки, по която се слиза леко надолу, за да се достигне началото на екопътеката. Маршрутът е маркиран с червено-бяла лентова маркировка и указателни стрелки, на места са направени кътчета за отдих. След около 20 минути от началото, пътят навлиза в горичка. В края на черния път, който е точно след гората, където е „Горския ресторант“, следва отклонение наляво по тясна пътека и след кратко спускане се вижда водопада. Цялото разстояние до водопада се изминава за около 25 минути. Обратният път, макар и леко нагоре, пак се взема за същото време. Пътеката е лека и приятна за ходене през цялата година. Подходяща е за деца и за хора без предварителна подготовка. Не се изисква специална екипировка.

Село Иглика се намира само на 13 км североизточно от Габрово и е „кацнало” върху впечатляващ скален масив, част от платото Стражата – красива скална верига, продължаваща няколко десетки километра в направление Дряново-Габрово-Севлиево.

Екопътеката до село Иглика е кръгова и започва от поляна преди селото. Още от самото начало на маршрута започват да се откриват чудесни пасторални пейзажи към Балкана и Предбалкана. Тръгва се по добър черен път, който преминава непосредствено над кариерата „Чириковец“. Продължава се по маркирана пътека и се стига до останки от крепостта „Градът”, наричана още Чомашката скала (по старото име на село Иглика) като се излиза на широко място над скали.

Крепостта „Градът” представлява терасовидно скално възвишение с н. в. 615–661 м. При археологически разкопки са разкрити останки от крепостната стена и две кули. Точно по платото е минавал пътят от Никополис ад Иструм и е водел към прохода в Стара планина. В момента теренът там е заравнен с пръст, откъдето се разкрива невероятен панорамен изглед към околните села в долината и красивите скални венци от двете страни. Това място се използва като площадка за тандемни полети с парапланер, с монтиран пилон на върха. Източно под пилона е изграден кът за отдих. Оттам през гората пътеката слиза в село Иглика. Малко преди влизане в селцето, се минава покрай работеща чешма с каменно корито.

От читалището в селото започва и друга маркирана пътека с дължина около 1 км (в посока) към крепостта (тип кула) на връх Минин чукар (704 м). Върхът е най-високата точка в източната част на платото Стражата. От него се открива отлична гледка във всички посоки. На самия връх се забелязват останки с кръгла или квадратна форма – по всяка вероятност това е донжонът (главната кула) на крепост, изградена там.

Маршрутът между село Здравковец и село Яворец обхожда по-голямата част от платото на Витата стена и е с дължина около 8 км в едната посока. Подходящ е както за пешеходен, така и за велосипеден преход. Има доста варианти за по-кратки отсечки и обиколки в зависимост от подготовката и предпочитанията. Преходът между скалния масив и с. Яворец е подпомогнато с парапети, които улесняват качването / слизането.

Изходен пункт за екопътеката е стопанската сграда в края на село Здравковец, което се намира в горната част на Витата стена. Тръгва се по горския път, минава се покрай езерото Беляковец и се достига до разклон за неолитни пещери и скален феномен „Момичките”. Основният маршрут продължава към Заблатеното езеро и връх Големия репей. Двете пътеки се събират в северозападния край на скалния венец, където се намират и останките от крепостта Витенград (Градът). От отвесните скали там се разкрива прекрасна гледка към околните села и върховете на Централна Стара планина. Следва стръмно спускане към село Яворец, разположено в подножието на Витата стена. Ако пък се подходи от село Яворец, стръмният участък за достигане на скалите и платото е на качване през гората, на около 1-2 км от началото на пътеката.

Витата стена е внушителен дъговиден скален венец, който е съставен от варовикови скали и се намира в най-западната част на платото Стражата, разположено между Севлиево, Дряново и Габрово. Част е от екологичната мрежа НАТУРА 2000, като защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Едно от интересните места по маршрута е „Черната пещера“, обявена за значимо подземно местообитание на прилепи в България. Намира се в защитена зона BG0000190 „Витата стена“, обявена със заповед на Министерството на околната среда и водите №РД-359/31.03.2021г. Тази пещера е дом на прилепи и представлява важен обект за тяхното опазване.

Тайнственият Свят на Прилепите

Когато си представяме прилепи, често ги свързваме с мрачните дълбини на пещерите. И макар че не всички прилепи живеят в тях, пещерите са наистина важни за много видове. Някои от тях прекарват целия си живот в пещерите, обикновено в карстовите райони. Те често образуват огромни колонии, с численост, достигаща над 100 хиляди индивида. Това ги прави лесно уязвими и изисква специална защита. Пещерите са едно от най-значимите местообитания за размножаването, отглеждането на малките и презимуването им.

Критични Периоди за Прилепите:

Размножаване (15 май – 30 юли): През този период бременните женски формират колонии, където раждат и отглежадат малките си. Всяко безпокойство може да доведе до изоставяне на малките.

Зимен сън (1 декември – 30 март): През зимата, когато насекомите – основната храна на прилепите – са недостъпни, прилепите изпадат в хибернация. Всяко безпокойство през този период може да ги събуди и да изчерпи жизненоважните им енергийни запаси.

При посещение на „Черната пещера“, спазвайте следните правила:

• Избягвайте посещения през критичните периоди.
• Не вдигайте шум и не безпокойте прилепните колонии.
• Не лагерувайте в и пред пещерата.
• Не безпокойте зимуващите прилепи – не ги докосвайте и не снимайте със светкавица.
• Не палете огън на входовете на пещерата и не влизайте с факли.
• Никога не хвърляйте отпадъци в пещерата и около нея.

Прилепите са неразделна част от нашата екосистема и тяхната защита е от жизненоважно значение. При следване на тези прости правила, можем да помогнем за опазването на тези удивителни същества и тяхното местообитание. Посещението на пещерите може да бъде увлекателно и обогатяващо преживяване, особено когато се отнасяме с уважение към обитателите им.